31 ago 2017, 0:43

Приятел, с който да си помълчим...

  Poesía
956 7 21

Дали е всеки тайно изморен
от срещи и събития, емоции...
Или вината крие се у мен,
където тишината тъжно нося?

 

Тежат ми уж любезните лица,
приятелствата куп, преекспонирани.
А щом без глас отрони се сълза,
шума от самотата ми раздира...

 

И движейки се сред тълпа усмихната,
за мене времето едвам върви
и чака пак ръката ми, нестисната,
приятел, с който да си помълчим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • и аз така! много добре изразено
  • Благодаря ти за коментара, Александър!
    Мария, докоснаха ме думите ти! Трогната съм, прегръдки!
  • Да помълчим... Усети ли ръката ми?
    По възраст мога да ти бъда майка.
    И може би, дете, не мен очакваш,
    но ще се моля, знай, да го дочакаш!
  • Имаше една такава крилата мисъл, че приятел ти е онзи, пред когото мълчанието не е неловко. Много ми хареса стихотворението!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...