31 ago 2017, 0:43

Приятел, с който да си помълчим...

Poesía

954 7 21

Дали е всеки тайно изморен
от срещи и събития, емоции...
Или вината крие се у мен,
където тишината тъжно нося?

Тежат ми уж любезните лица,
приятелствата куп, преекспонирани.
А щом без глас отрони се сълза,
шума от самотата ми раздира...

И движейки се сред тълпа усмихната,
за мене времето едвам върви
и чака пак ръката ми, нестисната,
приятел, с който да си помълчим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря!

2018-01-29T23:30:39+02:00
бялатишина

и аз така! много добре изразено

2018-01-29T23:16:22+02:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря ти за коментара, Александър!
Мария, докоснаха ме думите ти! Трогната съм, прегръдки!

2017-12-21T17:20:48+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Да помълчим... Усети ли ръката ми?
По възраст мога да ти бъда майка.
И може би, дете, не мен очакваш,
но ще се моля, знай, да го дочакаш!

2017-12-21T08:12:25+02:00
Алкнет (Александър Лозанов)

Имаше една такава крилата мисъл, че приятел ти е онзи, пред когото мълчанието не е неловко. Много ми хареса стихотворението!

2017-12-21T07:34:53+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0