31 авг. 2017 г., 00:43

Приятел, с който да си помълчим...

Поэзия

951 7 21

Дали е всеки тайно изморен
от срещи и събития, емоции...
Или вината крие се у мен,
където тишината тъжно нося?

Тежат ми уж любезните лица,
приятелствата куп, преекспонирани.
А щом без глас отрони се сълза,
шума от самотата ми раздира...

И движейки се сред тълпа усмихната,
за мене времето едвам върви
и чака пак ръката ми, нестисната,
приятел, с който да си помълчим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря!

2018-01-29T23:30:39+02:00
бялатишина

и аз така! много добре изразено

2018-01-29T23:16:22+02:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря ти за коментара, Александър!
Мария, докоснаха ме думите ти! Трогната съм, прегръдки!

2017-12-21T17:20:48+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Да помълчим... Усети ли ръката ми?
По възраст мога да ти бъда майка.
И може би, дете, не мен очакваш,
но ще се моля, знай, да го дочакаш!

2017-12-21T08:12:25+02:00
Алкнет (Александър Лозанов)

Имаше една такава крилата мисъл, че приятел ти е онзи, пред когото мълчанието не е неловко. Много ми хареса стихотворението!

2017-12-21T07:34:53+02:00