Aug 31, 2017, 12:43 AM

Приятел, с който да си помълчим...

Poetry

953 7 21

Дали е всеки тайно изморен
от срещи и събития, емоции...
Или вината крие се у мен,
където тишината тъжно нося?

Тежат ми уж любезните лица,
приятелствата куп, преекспонирани.
А щом без глас отрони се сълза,
шума от самотата ми раздира...

И движейки се сред тълпа усмихната,
за мене времето едвам върви
и чака пак ръката ми, нестисната,
приятел, с който да си помълчим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря!

2018-01-29T23:30:39+02:00
бялатишина

и аз така! много добре изразено

2018-01-29T23:16:22+02:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря ти за коментара, Александър!
Мария, докоснаха ме думите ти! Трогната съм, прегръдки!

2017-12-21T17:20:48+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Да помълчим... Усети ли ръката ми?
По възраст мога да ти бъда майка.
И може би, дете, не мен очакваш,
но ще се моля, знай, да го дочакаш!

2017-12-21T08:12:25+02:00
Алкнет (Александър Лозанов)

Имаше една такава крилата мисъл, че приятел ти е онзи, пред когото мълчанието не е неловко. Много ми хареса стихотворението!

2017-12-21T07:34:53+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0