Aug 31, 2017, 12:43 AM

Приятел, с който да си помълчим...

Poetry

961 7 21

Дали е всеки тайно изморен
от срещи и събития, емоции...
Или вината крие се у мен,
където тишината тъжно нося?

Тежат ми уж любезните лица,
приятелствата куп, преекспонирани.
А щом без глас отрони се сълза,
шума от самотата ми раздира...

И движейки се сред тълпа усмихната,
за мене времето едвам върви
и чака пак ръката ми, нестисната,
приятел, с който да си помълчим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря!

2018-01-29T23:30:39+02:00
бялатишина

и аз така! много добре изразено

2018-01-29T23:16:22+02:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря ти за коментара, Александър!
Мария, докоснаха ме думите ти! Трогната съм, прегръдки!

2017-12-21T17:20:48+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Да помълчим... Усети ли ръката ми?
По възраст мога да ти бъда майка.
И може би, дете, не мен очакваш,
но ще се моля, знай, да го дочакаш!

2017-12-21T08:12:25+02:00
Алкнет (Александър Лозанов)

Имаше една такава крилата мисъл, че приятел ти е онзи, пред когото мълчанието не е неловко. Много ми хареса стихотворението!

2017-12-21T07:34:53+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.4K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0