31.08.2017 г., 0:43 ч.

Приятел, с който да си помълчим... 

  Поезия
761 7 22

Дали е всеки тайно изморен
от срещи и събития, емоции...
Или вината крие се у мен,
където тишината тъжно нося?

 

Тежат ми уж любезните лица,
приятелствата куп, преекспонирани.
А щом без глас отрони се сълза,
шума от самотата ми раздира...

 

И движейки се сред тълпа усмихната,
за мене времето едвам върви
и чака пак ръката ми, нестисната,
приятел, с който да си помълчим...

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??