17 mar 2014, 22:59

Признание

  Poesía » Otra
614 0 5

                                                                             музика

 

Признание


формата на сърцето ми

е чисто човешка

 

ако я вземеш в ръце

ще видиш колко е тежка

 

като камък

притиснат о родна земя

 

осъдително-състрадателна

като майчината сълза

 

и побира тестото

на всички сезони

 

с дъждобраните им

и с пресушените им желания

 

с амбалажните шапки

и с ожулените им колене

 

формата на сърцето ми

още вярва в юнашките рани

 

и се спъва в пълзящите вратове

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...