17.03.2014 г., 22:59

Признание

609 0 5

                                                                             музика

 

Признание


формата на сърцето ми

е чисто човешка

 

ако я вземеш в ръце

ще видиш колко е тежка

 

като камък

притиснат о родна земя

 

осъдително-състрадателна

като майчината сълза

 

и побира тестото

на всички сезони

 

с дъждобраните им

и с пресушените им желания

 

с амбалажните шапки

и с ожулените им колене

 

формата на сърцето ми

още вярва в юнашките рани

 

и се спъва в пълзящите вратове

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...