17.03.2014 г., 22:59

Признание

620 0 5

                                                                             музика

 

Признание


формата на сърцето ми

е чисто човешка

 

ако я вземеш в ръце

ще видиш колко е тежка

 

като камък

притиснат о родна земя

 

осъдително-състрадателна

като майчината сълза

 

и побира тестото

на всички сезони

 

с дъждобраните им

и с пресушените им желания

 

с амбалажните шапки

и с ожулените им колене

 

формата на сърцето ми

още вярва в юнашките рани

 

и се спъва в пълзящите вратове

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...