музика
Признание
формата на сърцето ми
е чисто човешка
ако я вземеш в ръце
ще видиш колко е тежка
като камък
притиснат о родна земя
осъдително-състрадателна
като майчината сълза
и побира тестото
на всички сезони
с дъждобраните им
и с пресушените им желания
с амбалажните шапки
и с ожулените им колене
формата на сърцето ми
още вярва в юнашките рани
и се спъва в пълзящите вратове
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
