17 мар. 2014 г., 22:59

Признание

616 0 5

                                                                             музика

 

Признание


формата на сърцето ми

е чисто човешка

 

ако я вземеш в ръце

ще видиш колко е тежка

 

като камък

притиснат о родна земя

 

осъдително-състрадателна

като майчината сълза

 

и побира тестото

на всички сезони

 

с дъждобраните им

и с пресушените им желания

 

с амбалажните шапки

и с ожулените им колене

 

формата на сърцето ми

още вярва в юнашките рани

 

и се спъва в пълзящите вратове

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...