МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K
11 nov 2025, 10:54

Пролетни наречия

  Poesía
203 0 2

Пясък по тротоара –

облак с небето се кара,

сякаш че то е виновно,

че ми е някак любовно.

 

Че ми е в поглед мъгливо,

а на краката – красиво.

Че е на роклята късо,

на волността ми – изкъсо.

 

Че ми е хладно в душата,

а под кревата – метлата.

Че ми е шанс нов наречен,

а пък мъжът ми – в Наречен.

 

Третото ми стихотворение, което участва в конкурса "Поетични хоризонти на българката" 2025, организиран от РБ "Проф. Боян Пенев“ в Разград с партньорството на Община Разград, СБП и не спечели награда

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    😃 Наде, след като го е пратила в Наречен, извадила летящата метла, дето я криела под кревата и се разлудувала пролетно. Първо метлата беше на видно място на балкона, после я "прибрах" в килера, а накрая я "скрих" под кревата. Хем мъжът ѝ да не я вижда, хем да ѝ е под ръка. За конкурса изпратих "килерския" вариант. Предполагам става ясно, че е решила да си похойка жената, докато мъжа ѝ го няма. Сигурно му е пилила нервите с пиличка за нокти, докато го "уреди" накрая в Наречен. След ремонтите по улиците на Кърджали за доста дълго време остана пясък по тротоарите и това се получи от една купчинка пясък пред нас в един мрачен, облачен ден.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Разсмя ме, Миме. С метлата ли го гони до Наречен?

Лунен Купидон 🇧🇬

Рукнаха порои
и калта отмиха.
В лунните покои
шепне вятър тихо.
Ха! Покой и вятър ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Poesía » Otra
182 2

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0