МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K
Nov 11, 2025, 10:54 AM

Пролетни наречия

  Poetry
204 0 2

Пясък по тротоара –

облак с небето се кара,

сякаш че то е виновно,

че ми е някак любовно.

 

Че ми е в поглед мъгливо,

а на краката – красиво.

Че е на роклята късо,

на волността ми – изкъсо.

 

Че ми е хладно в душата,

а под кревата – метлата.

Че ми е шанс нов наречен,

а пък мъжът ми – в Наречен.

 

Третото ми стихотворение, което участва в конкурса "Поетични хоризонти на българката" 2025, организиран от РБ "Проф. Боян Пенев“ в Разград с партньорството на Община Разград, СБП и не спечели награда

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    😃 Наде, след като го е пратила в Наречен, извадила летящата метла, дето я криела под кревата и се разлудувала пролетно. Първо метлата беше на видно място на балкона, после я "прибрах" в килера, а накрая я "скрих" под кревата. Хем мъжът ѝ да не я вижда, хем да ѝ е под ръка. За конкурса изпратих "килерския" вариант. Предполагам става ясно, че е решила да си похойка жената, докато мъжа ѝ го няма. Сигурно му е пилила нервите с пиличка за нокти, докато го "уреди" накрая в Наречен. След ремонтите по улиците на Кърджали за доста дълго време остана пясък по тротоарите и това се получи от една купчинка пясък пред нас в един мрачен, облачен ден.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Разсмя ме, Миме. С метлата ли го гони до Наречен?

Лунен Купидон 🇧🇬

Рукнаха порои
и калта отмиха.
В лунните покои
шепне вятър тихо.
Ха! Покой и вятър ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Poetry » Other
182 2

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0