Пролетни наречия
Пясък по тротоара –
облак с небето се кара,
сякаш че то е виновно,
че ми е някак любовно.
Че ми е в поглед мъгливо,
а на краката – красиво.
Че е на роклята късо,
на волността ми – изкъсо.
Че ми е хладно в душата,
а под кревата – метлата.
Че ми е шанс нов наречен,
а пък мъжът ми – в Наречен.
Третото ми стихотворение, което участва в конкурса "Поетични хоризонти на българката" 2025, организиран от РБ "Проф. Боян Пенев“ в Разград с партньорството на Община Разград, СБП и не спечели награда
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
С метлата ли го гони до Наречен?
