19 nov 2007, 9:15

Просто тяло

  Poesía » Otra
1.1K 1 35

Късно е! Отдавна съм си тръгнала...
Обвивката ми тук е... просто тяло,
но няма ме - не съм се върнала,
а половинка бях - от неразделно цяло.

 

Късно е! Посоките са пред разделяне,
развързани са краищата на страха,
жребий за посочно разпределяне
и провлачени са стъпките в прахта.

 

Късно е! Сега не питам накъде!
Почивам от последното пътуване,
усетило е кървавото ми сърце,
че няма време вече - за сбогуване!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...