Късно е! Отдавна съм си тръгнала...
Обвивката ми тук е... просто тяло,
но няма ме - не съм се върнала,
а половинка бях - от неразделно цяло.
Късно е! Посоките са пред разделяне,
развързани са краищата на страха,
жребий за посочно разпределяне
и провлачени са стъпките в прахта.
Късно е! Сега не питам накъде!
Почивам от последното пътуване,
усетило е кървавото ми сърце,
че няма време вече - за сбогуване!
© Елица Стоянова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
