Просто тяло
Късно е! Отдавна съм си тръгнала...
Обвивката ми тук е... просто тяло,
но няма ме - не съм се върнала,
а половинка бях - от неразделно цяло.
Късно е! Посоките са пред разделяне,
развързани са краищата на страха,
жребий за посочно разпределяне
и провлачени са стъпките в прахта.
Късно е! Сега не питам накъде!
Почивам от последното пътуване,
усетило е кървавото ми сърце,
че няма време вече - за сбогуване!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
