23 nov 2006, 11:42

прозрачно

  Poesía
875 0 10
Прозрачно





мога ли

аз мога ли
да любя

да обичам
още мога ли
като вълните

като океан ли
милвам бреговете
или ги наранявам
не ме мъчи съдба

да се вричам
искам ли
или принуден
в себе си изричам
свидните слова

съкровено
нежно ми е
тука вътре
безответно ми е
непрозряно
без вина

болно разпнато
като на кръста
чувствам
в нечии очи
мъстта
и коварното желание
за продан

е добре
преди бе също
и сега отново
аз мълвя
няма нужда
от шпалир
шептя и просто
си отивам




ЧАР....22.11.06


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...