29 jun 2013, 12:12

Размисъл 

  Poesía
476 0 9

Като кутия пълна със мъниста

от гердана на съдбата преброени

животът ни започва с вик неистов

и любовта, с която сме родени...

 

Като наесен овехтяла шума

на купища по пътя се събира,

грижливо пълним с минало албума,

като икони - древни манастири....

 

Като вълна, която се прощава,

че после ще остави бреговете,

на времето сезонът преминава

в косите ни оставил бяло цвете...

 

Като кутия празна - без гердани,

запазила лъча на светлината

в очите на живота са събрани

душите ни човешки... и телата...

 

 

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??