Размисъл
Като кутия пълна със мъниста
от гердана на съдбата преброени
животът ни започва с вик неистов
и любовта, с която сме родени...
Като наесен овехтяла шума
на купища по пътя се събира,
грижливо пълним с минало албума,
като икони - древни манастири....
Като вълна, която се прощава,
че после ще остави бреговете,
на времето сезонът преминава
в косите ни оставил бяло цвете...
Като кутия празна - без гердани,
запазила лъча на светлината
в очите на живота са събрани
душите ни човешки... и телата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костадинова Всички права запазени
