Jun 29, 2013, 12:12 PM

Размисъл 

  Poetry
553 0 9
Като кутия пълна със мъниста
от гердана на съдбата преброени
животът ни започва с вик неистов
и любовта, с която сме родени...
Като наесен овехтяла шума
на купища по пътя се събира,
грижливо пълним с минало албума,
като икони - древни манастири....
Като вълна, която се прощава,
че после ще остави бреговете,
на времето сезонът преминава
в косите ни оставил бяло цвете... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Костадинова All rights reserved.

Random works
: ??:??