Jun 29, 2013, 12:12 PM

Размисъл

  Poetry
645 0 9

Като кутия пълна със мъниста

от гердана на съдбата преброени

животът ни започва с вик неистов

и любовта, с която сме родени...

 

Като наесен овехтяла шума

на купища по пътя се събира,

грижливо пълним с минало албума,

като икони - древни манастири....

 

Като вълна, която се прощава,

че после ще остави бреговете,

на времето сезонът преминава

в косите ни оставил бяло цвете...

 

Като кутия празна - без гердани,

запазила лъча на светлината

в очите на живота са събрани

душите ни човешки... и телата...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...