18 nov 2010, 15:28

Римотворческо

877 0 20

 

Царят на римите, асът на жанра

срички брои, на гердани ги ниже,

тука добавя, там пък изважда -

сметката нещо все не излиза.

 

Ех, как не слушат пустите рими,

строя развалят, стъпката бъркат.

Някак по смисъл все се нанизват,

искат с идея и чувство да бъдат.

 

Точки хвърчат, запетаи изпадат…

Брей, че беля си взе на главата!

Тропи изскачат току из засада

и се наместват, където заварят.

 

Ама не може така, протестирам!

Как от ТОВА да направя изкуство?

Я, стойте мирни, че ви изтривам

И във буквален и в прéносен смисъл!

 

И от уплаха немирните срички

мигом се смръзнаха двенки по двенки

и си подадоха бързо ръчички

римите мъжки и римите женски.

 

Царят на римите, асът на жанра

с радост въздъхна, ето най-после

дивна постройка в „хорей”-на премяна

в миг възвиши се кат молив подострен.

 

„Беше сухо, стана мокро,

дал пък дъжд не заваля?

На паважа куче бодро

пиш направи за беля!”

 

                        17.11.2010

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хаха
  • !
  • Някои читатели имат чувствителни камертони и броячи.
    Други пък нямат, нямат представа какво е усещането да прочетеш прекрасен стих, в който няколко дребни неравномерности в метриката да ти се забият в очите като...*
    Като се замисля...в един мой стих се споменава нещо за едно куче, ама не във връзка с дъжда.
    ---------------------------------
    * - самоцензура
  • Хубаво!
  • Браво,Росе
    Браво Руме...и аз така...
    Поздрави за селския идиот................

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...