18.11.2010 г., 15:28

Римотворческо

872 0 20

 

Царят на римите, асът на жанра

срички брои, на гердани ги ниже,

тука добавя, там пък изважда -

сметката нещо все не излиза.

 

Ех, как не слушат пустите рими,

строя развалят, стъпката бъркат.

Някак по смисъл все се нанизват,

искат с идея и чувство да бъдат.

 

Точки хвърчат, запетаи изпадат…

Брей, че беля си взе на главата!

Тропи изскачат току из засада

и се наместват, където заварят.

 

Ама не може така, протестирам!

Как от ТОВА да направя изкуство?

Я, стойте мирни, че ви изтривам

И във буквален и в прéносен смисъл!

 

И от уплаха немирните срички

мигом се смръзнаха двенки по двенки

и си подадоха бързо ръчички

римите мъжки и римите женски.

 

Царят на римите, асът на жанра

с радост въздъхна, ето най-после

дивна постройка в „хорей”-на премяна

в миг възвиши се кат молив подострен.

 

„Беше сухо, стана мокро,

дал пък дъжд не заваля?

На паважа куче бодро

пиш направи за беля!”

 

                        17.11.2010

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хаха
  • !
  • Някои читатели имат чувствителни камертони и броячи.
    Други пък нямат, нямат представа какво е усещането да прочетеш прекрасен стих, в който няколко дребни неравномерности в метриката да ти се забият в очите като...*
    Като се замисля...в един мой стих се споменава нещо за едно куче, ама не във връзка с дъжда.
    ---------------------------------
    * - самоцензура
  • Хубаво!
  • Браво,Росе
    Браво Руме...и аз така...
    Поздрави за селския идиот................

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...