20 mar 2013, 12:26

Рисунка с въглен 

  Poesía
484 0 3

– Ела – крещяха сойките – ела!

Ще връхлети дъждът след две минути.

Да има шанс очите му подути

да видиш как раздират се от плач.

 

Да гледаш ризката му как се стапя

със облачето сиво над простора

и как подгонва светове и хора

и ги захлупва с тежката си лапа.

 

И от дъха му миг да не пропуснеш –

совалките, конците и иглите,

с които в канавацата тревите

бодат мотиви есенни изкусно.

 

Свидетел да си – плахо как целува

пропуканите устни на земята,

как изтича в жертвени разпятия

на изгряващото пълнолуние.

 

Това е повече от трепет свише,

и не изпускай миг да се любуваш...

Ако си въглен – да го нарисуваш,

пък ако си поет – да го опишеш.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??