Рисунка с въглен
– Ела – крещяха сойките – ела!
Ще връхлети дъждът след две минути.
Да има шанс очите му подути
да видиш как раздират се от плач.
Да гледаш ризката му как се стапя
със облачето сиво над простора
и как подгонва светове и хора
и ги захлупва с тежката си лапа.
И от дъха му миг да не пропуснеш –
совалките, конците и иглите,
с които в канавацата тревите
бодат мотиви есенни изкусно.
Свидетел да си – плахо как целува
пропуканите устни на земята,
как изтича в жертвени разпятия
на изгряващото пълнолуние.
Това е повече от трепет свише,
и не изпускай миг да се любуваш...
Ако си въглен – да го нарисуваш,
пък ако си поет – да го опишеш.
© Валентина Йотова All rights reserved.
!!