– Ела – крещяха сойките – ела!
Ще връхлети дъждът след две минути.
Да има шанс очите му подути
да видиш как раздират се от плач.
Да гледаш ризката му как се стапя
със облачето сиво над простора
и как подгонва светове и хора
и ги захлупва с тежката си лапа.
И от дъха му миг да не пропуснеш –
совалките, конците и иглите,
с които в канавацата тревите
бодат мотиви есенни изкусно. ...