Рисунка с въглен

20 мар. 2013 г., 12:26

Поэзия

486 0 3

– Ела – крещяха сойките – ела!

Ще връхлети дъждът след две минути.

Да има шанс очите му подути

да видиш как раздират се от плач.

Да гледаш ризката му как се стапя

със облачето сиво над простора

и как подгонва светове и хора

и ги захлупва с тежката си лапа.

И от дъха му миг да не пропуснеш –

совалките, конците и иглите,

с които в канавацата тревите

бодат мотиви есенни изкусно.

Свидетел да си – плахо как целува

пропуканите устни на земята,

как изтича в жертвени разпятия

на изгряващото пълнолуние.

Това е повече от трепет свише,

и не изпускай миг да се любуваш...

Ако си въглен – да го нарисуваш,

пък ако си поет – да го опишеш.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

2013-03-21T00:06:32+02:00

Хубаво е при теб. Магическо! Наминавам, за да те поздравя - за майсторството и прекрасния рисунък! Барона
koli4a (Никола Апостолов)

2013-03-20T19:28:07+02:00

!!!!!!))
oksimoron (Христов)

2013-03-20T14:57:37+02:00

!!