15 ago 2008, 17:00

Родопчанка

  Poesía » Otra
3K 1 20
Жена съм
със тракийска кръв
във вените -
потомка на Орфей.
Целувките ми са
свеж планински лъх.
Косите ми -
потоци луди.
Прегръдките ми са
топлият южняк.
А тялото ми е
гнездо на птици
и носи благоуханието
на борови дървета.
Аз имам хляб.
И кръшни песни.
И загадъчният дар
да паля страстите.
И огън във сърцата ви
да стъкна.

Жена съм.
Родопчанка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е, Лати!
  • Видях тази родопчанка!Красива,горда и приласкаваща!Видях боровите гори!Гайдарите насядали в брега под смолянският планетариум!Видях младостта си!Видях!
  • "И загадъчният дар
    да паля страстите."

    Много ми хареса и наистина си такава!!!Пази този дар!!!
    Поздравления и се радвам ,че се запознахме...
  • Благодаря ви за хубавите думи,момичета.
    Фея, имам специална молба, да прегърнеш Величествената от мене.
    Димитър Динчев, освен хубави невести, Родопа има хубави песни и моми-хубавици. Фил и Ангар, благодаря и на вас - винаги може да посетите Величествената Родопа, когато пожелаете. Има къде да ви настаня!
  • и си прекрасна...с обич.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....