Днес и Господ дори не ме слуша,
спи в небесната си катедрала.
Аз отново морето сънувам,
виждам себе си – стара... и бяла,
как събличам платната на залеза,
уловил всички призрачни гларуси.
Тиха жертва животът е – корабът
и ковчег за милиони удавници.
А след мен – нищо, само следите
пак поглъщат на ехото крясъка,
като наниз трептящ, като пулса ми,
като миди по бледите пясъци. ...