Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
29.01.2011 г., 20:26 ч.

... само толкова 

  Поезия » Друга
2339 0 42

Днес и Господ дори не ме слуша,

спи в небесната си катедрала.

Аз отново морето сънувам,

виждам себе си – стара... и бяла,

как събличам платната на залеза,

уловил всички призрачни гларуси.

Тиха жертва животът е – корабът

и ковчег за милиони удавници.

А след мен – нищо, само следите

пак поглъщат на ехото крясъка,

като наниз трептящ, като пулса ми,

като миди по бледите пясъци.

И дочувам как в синята бездна

онемелите рими се давят,

мъртъв, пясъкът дращи очите им,

гълтат сол на морето от дланите.

А боли, най-боли по разсъмване.

Не разбрах, че така се умира...

Бе кошмар... и море... само толкова!

Раковинен живот... но ми стига.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??