29 янв. 2011 г., 20:26

... само толкова 

  Поэзия » Другая
2334 0 42

Днес и Господ дори не ме слуша,

спи в небесната си катедрала.

Аз отново морето сънувам,

виждам себе си – стара... и бяла,

как събличам платната на залеза,

уловил всички призрачни гларуси.

Тиха жертва животът е – корабът

и ковчег за милиони удавници.

А след мен – нищо, само следите

пак поглъщат на ехото крясъка,

като наниз трептящ, като пулса ми,

като миди по бледите пясъци.

И дочувам как в синята бездна

онемелите рими се давят,

мъртъв, пясъкът дращи очите им,

гълтат сол на морето от дланите.

А боли, най-боли по разсъмване.

Не разбрах, че така се умира...

Бе кошмар... и море... само толкова!

Раковинен живот... но ми стига.

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??