Днес и Господ дори не ме слуша,
спи в небесната си катедрала.
Аз отново морето сънувам,
виждам себе си – стара... и бяла,
как събличам платната на залеза,
уловил всички призрачни гларуси.
Тиха жертва животът е – корабът
и ковчег за милиони удавници.
А след мен – нищо, само следите
пак поглъщат на ехото крясъка,
като наниз трептящ, като пулса ми,
като миди по бледите пясъци. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up