5 nov 2012, 15:23

Самотна вечер 

  Poesía » Otra
478 0 4

 

 

                         Самотна вечер

 

            Вярна спътница е самотота.

            Не е изменчива надежда,

            нито е зов от обич непозната.

            Обрича тя, но не подвежда.

 

             Наднича през прозореца Зората.

             Из бъдещето пак ще ни развежда.

             Кокетка и лъжкиня - всепризната,

             с Деня все пасиансите нареждат.

 

             Но аз съм с вечерта и със самотата,

             а есента при спомените ме отвежда.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??