Nov 5, 2012, 3:23 PM

Самотна вечер 

  Poetry » Other
558 0 4
Самотна вечер
Вярна спътница е самотота.
Не е изменчива надежда,
нито е зов от обич непозната.
Обрича тя, но не подвежда.
Наднича през прозореца Зората.
Из бъдещето пак ще ни развежда.
Кокетка и лъжкиня - всепризната,
с Деня все пасиансите нареждат.
Но аз съм с вечерта и със самотата,
а есента при спомените ме отвежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??