Самотна вечер
Вярна спътница е самотота.
Не е изменчива надежда,
нито е зов от обич непозната.
Обрича тя, но не подвежда.
Наднича през прозореца Зората.
Из бъдещето пак ще ни развежда.
Кокетка и лъжкиня - всепризната,
с Деня все пасиансите нареждат.
Но аз съм с вечерта и със самотата,
а есента при спомените ме отвежда.
© Виолета Томова Всички права запазени
понякога, наистина човек има нужда да се затвори в себе си...
но само понякога...
поздравявам те с един мой старичък стих на тази тема!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=167634