5 oct 2008, 13:10

Самотни само лудите умират...

1.6K 1 19

Самотни само

лудите

умират...

 

http://www.youtube.com/watch?v=bIIL5p7_WKk

 

Душата ми е

болна.

До отпадъчност.

Не мога

да запълня

празнините.

Дори сама

мечтите си

погазих,

отровена от

истини прикрити.

... 

Но ти мълчиш.

Студено-

ироничен.

Отново

ме задавяш

с грубостта си.

А аз се моля

за трохи внимание,

отново заслепена

в нежността си.

...

Във дланите ни

лумвали са

пламъци.

Сами гасихме ги

със дъжд

пороен.

Избрахме си

да бъдем

въглени,

наместо

да запалим обич

огнена.

...

Родени сме със теб

на кръстопътища.

Пред мелниците

вятърни

не всеки спира.

В борбата с тях

навярно

с тебе луди сме,...

че всеки път

за обич

се убиваме.

...

Не исках много.

Само да си

там.

Да ми помогнеш

да се съградя

наново.

Не го дочакахме –

наместо плам,

във мрака

разпиля се само

„сбогом”.

...

Не се събуждай.

Беше сън,

във който

сме играли роли

главни.

И оцелявахме

във толкова

лъжи.

Сега е време

истините

да си кажем.

...

Безсилна съм.

Напълно се съсипах

от чувства

и емоции окаляни.

Остàви ме

и вече си

отивам...

Изглежда,

всичко е било

напразно...

Задръж поне

последната ми истина –

самотни само

лудите

умират.

Особено онези,

дето

убиват любовта си

предумишлено.

...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тук съм с три ръце с Ена ... натъпкан съм до непоносимост със словосъчетания - до...-ност... или пък другия вариант - до изпичане,отричане, събличане и тн.


    и друго ще ти кажа това че ти боли и че си себе си (в произведението ) не е оправдание... всеки го боли всеки а пък ние имаме (повтарям се за 999-ти път ) не дарбата - проклятието да нарисуваме болката си пък дори и усмивка да сътворим от нея ... после се показваме "голи" пък дори ни и критикуват ма ... на който не му изнася да не се захваща ...


    а стихът ти ми харесва... знаеш...
  • Не, Елена (Ена), не. Не се сърдя.

    Тъжно ми стана. И болно. И ще ти кажа защо. Защото ми се струва, че понякога някои хора четат не със сърцето, а с очите, търсейки прилики, разлики, думи, фрази... И то хора интелигентни, пишещи, знаещи, можещи.
    И оттам идват коментари от сорта на: "Ти не си себе си" или "Не можах да те позная" и т.н.

    Как пък един не си зададе въпроса дали в този стих не съм ИМЕННО себе си! Как пък един от всички тези хора, прочели стиха, не запита: "Абе, момиче, какво толкова ти е дотежало, че пишеш така?!"

    Всички сме хора. И в различни моменти от живота си изпитваме сходен вид болка. Не я пожелавам на никого.

    С уважение - още веднъж благодаря на всички ви! Радвам се, че сте тук!
  • Поздравления! Страхотен стих!!!
    А краят - болезнен, но много верен!!!
    Прегръдки, Еми!*
  • Елмира, мила, към теб имам специална позитивна нагласа, ти знаеш защо. Миличко, не можах да те позная в този стих...
    Не ми се сърди, Елишка е права. Още с първите 3 реда ми се сви нещо в гърлото... Продължих да чета повече от любопитство, отколкото с наслада.
    Моля те, върни се при себе си, бъди си ти и твоят стил на писане.
    Тия уточнения "до обреченост", "до отпадъчност", до... не знам какви си ...ности и т.н. просто не ти се връзват с финеса, който излъчваш.
    Остави ги да си паснат някъде другаде.
    Слушай другите, но от акъла си не се отделяй, достатъчно талант имаш.
    Прегръдка!
  • Хубав е този стих и има интересни идеи в него! Като стил също ми харесва!Поздрави, Елмира!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...