Oct 5, 2008, 1:10 PM

Самотни само лудите умират...

1.6K 1 19

Самотни само

лудите

умират...

 

http://www.youtube.com/watch?v=bIIL5p7_WKk

 

Душата ми е

болна.

До отпадъчност.

Не мога

да запълня

празнините.

Дори сама

мечтите си

погазих,

отровена от

истини прикрити.

... 

Но ти мълчиш.

Студено-

ироничен.

Отново

ме задавяш

с грубостта си.

А аз се моля

за трохи внимание,

отново заслепена

в нежността си.

...

Във дланите ни

лумвали са

пламъци.

Сами гасихме ги

със дъжд

пороен.

Избрахме си

да бъдем

въглени,

наместо

да запалим обич

огнена.

...

Родени сме със теб

на кръстопътища.

Пред мелниците

вятърни

не всеки спира.

В борбата с тях

навярно

с тебе луди сме,...

че всеки път

за обич

се убиваме.

...

Не исках много.

Само да си

там.

Да ми помогнеш

да се съградя

наново.

Не го дочакахме –

наместо плам,

във мрака

разпиля се само

„сбогом”.

...

Не се събуждай.

Беше сън,

във който

сме играли роли

главни.

И оцелявахме

във толкова

лъжи.

Сега е време

истините

да си кажем.

...

Безсилна съм.

Напълно се съсипах

от чувства

и емоции окаляни.

Остàви ме

и вече си

отивам...

Изглежда,

всичко е било

напразно...

Задръж поне

последната ми истина –

самотни само

лудите

умират.

Особено онези,

дето

убиват любовта си

предумишлено.

...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • тук съм с три ръце с Ена ... натъпкан съм до непоносимост със словосъчетания - до...-ност... или пък другия вариант - до изпичане,отричане, събличане и тн.


    и друго ще ти кажа това че ти боли и че си себе си (в произведението ) не е оправдание... всеки го боли всеки а пък ние имаме (повтарям се за 999-ти път ) не дарбата - проклятието да нарисуваме болката си пък дори и усмивка да сътворим от нея ... после се показваме "голи" пък дори ни и критикуват ма ... на който не му изнася да не се захваща ...


    а стихът ти ми харесва... знаеш...
  • Не, Елена (Ена), не. Не се сърдя.

    Тъжно ми стана. И болно. И ще ти кажа защо. Защото ми се струва, че понякога някои хора четат не със сърцето, а с очите, търсейки прилики, разлики, думи, фрази... И то хора интелигентни, пишещи, знаещи, можещи.
    И оттам идват коментари от сорта на: "Ти не си себе си" или "Не можах да те позная" и т.н.

    Как пък един не си зададе въпроса дали в този стих не съм ИМЕННО себе си! Как пък един от всички тези хора, прочели стиха, не запита: "Абе, момиче, какво толкова ти е дотежало, че пишеш така?!"

    Всички сме хора. И в различни моменти от живота си изпитваме сходен вид болка. Не я пожелавам на никого.

    С уважение - още веднъж благодаря на всички ви! Радвам се, че сте тук!
  • Поздравления! Страхотен стих!!!
    А краят - болезнен, но много верен!!!
    Прегръдки, Еми!*
  • Елмира, мила, към теб имам специална позитивна нагласа, ти знаеш защо. Миличко, не можах да те позная в този стих...
    Не ми се сърди, Елишка е права. Още с първите 3 реда ми се сви нещо в гърлото... Продължих да чета повече от любопитство, отколкото с наслада.
    Моля те, върни се при себе си, бъди си ти и твоят стил на писане.
    Тия уточнения "до обреченост", "до отпадъчност", до... не знам какви си ...ности и т.н. просто не ти се връзват с финеса, който излъчваш.
    Остави ги да си паснат някъде другаде.
    Слушай другите, но от акъла си не се отделяй, достатъчно талант имаш.
    Прегръдка!
  • Хубав е този стих и има интересни идеи в него! Като стил също ми харесва!Поздрави, Елмира!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...