Самотни само лудите умират...
Самотни само
лудите
умират...
http://www.youtube.com/watch?v=bIIL5p7_WKk
Душата ми е
болна.
До отпадъчност.
Не мога
да запълня
празнините.
Дори сама
мечтите си
погазих,
отровена от
истини прикрити.
...
Но ти мълчиш.
Студено-
ироничен.
Отново
ме задавяш
с грубостта си.
А аз се моля
за трохи внимание,
отново заслепена
в нежността си.
...
Във дланите ни
лумвали са
пламъци.
Сами гасихме ги
със дъжд
пороен.
Избрахме си
да бъдем
въглени,
наместо
да запалим обич
огнена.
...
Родени сме със теб
на кръстопътища.
Пред мелниците
вятърни
не всеки спира.
В борбата с тях
навярно
с тебе луди сме,...
че всеки път
за обич
се убиваме.
...
Не исках много.
Само да си
там.
Да ми помогнеш
да се съградя
наново.
Не го дочакахме –
наместо плам,
във мрака
разпиля се само
„сбогом”.
...
Не се събуждай.
Беше сън,
във който
сме играли роли
главни.
И оцелявахме
във толкова
лъжи.
Сега е време
истините
да си кажем.
...
Безсилна съм.
Напълно се съсипах
от чувства
и емоции окаляни.
Остàви ме
и вече си
отивам...
Изглежда,
всичко е било
напразно...
Задръж поне
последната ми истина –
самотни само
лудите
умират.
Особено онези,
дето
убиват любовта си
предумишлено.
...
© Елмира Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не, Елена (Ена), не. Не се сърдя.
Тъжно ми стана. И болно. И ще ти кажа защо. Защото ми се струва, че понякога някои хора четат не със сърцето, а с очите, търсейки прилики, разлики, думи, фрази... И то хора интелигентни, пишещи, знаещи, можещи.
И оттам идват коментари от сорта на: "Ти не си себе си" или "Не можах да те позная" и т.н.
Как пък един не си зададе въпроса дали в този стих не съм ИМЕННО себе си! Как пък един от всички тези хора, прочели стиха, не запита: "Абе, момиче, какво толкова ти е дотежало, че пишеш така?!"
Всички сме хора. И в различни моменти от живота си изпитваме сходен вид болка. Не я пожелавам на никого.
С уважение - още веднъж благодаря на всички ви! Радвам се, че сте тук! -
Поздравления! Страхотен стих!!!
А краят - болезнен, но много верен!!!
Прегръдки, Еми!* -
Елмира, мила, към теб имам специална позитивна нагласа, ти знаеш защо. Миличко, не можах да те позная в този стих...
Не ми се сърди, Елишка е права. Още с първите 3 реда ми се сви нещо в гърлото... Продължих да чета повече от любопитство, отколкото с наслада.
Моля те, върни се при себе си, бъди си ти и твоят стил на писане.
Тия уточнения "до обреченост", "до отпадъчност", до... не знам какви си ...ности и т.н. просто не ти се връзват с финеса, който излъчваш.
Остави ги да си паснат някъде другаде.
Слушай другите, но от акъла си не се отделяй, достатъчно талант имаш.
Прегръдка! -
Хубав е този стих и има интересни идеи в него! Като стил също ми харесва!Поздрави, Елмира!
-
Ели, много добре те разбрах - затова беше допълнението "разсъждавам на глас". И моля, винаги, когато искаш - изказвай мнение! Полезно ми е. И приемам критики.
Относно прихващането - не знам, определено не е съзнателно, дори и да ти звуча подобно на някого. Не знам. Хората се променят, може и аз да съм се променила. И дано да е за добро. А има го и един друг момент, знаеш - от доста години в изкуството е трудно да се намери някой новатор, който да постави на дневен ред нови теми, мотиви, каквото и да е. А аз най-малко не претендирам да съм такава, не съм открила аз топлата вода.
Благодаря ти за коментара! И си добре дошла винаги - с критика или пък без! -
Не си ме разбрала правилно, Еми. Аз съм "за" различното и развитието, просто изказах мнение. Точно така трябва да е - да се пише в различни стилове. Но както и да е! Исках да кажа, да се абстрахираш от другите. Дори и аз самата съм "прихващала". Друго имах предвид, но ще си мълча вече.
-
Благодаря ви, че се пак сте се позачели при мен... Радвам се, че и на някои им е харесало. Дано да е така!
Ели (Елишка), защо пък мислиш, че това не е моя стил и откога четенето е равносилно на "прихващане". И се чудя кое му е лошото някой (не говоря конкретно за себе си) да пише в различни стилове? Някога май на това му се викаше "развитие", но явно и тук важи максимата - "Колкото хора, толкова и мнения". Просто разсъждавам на глас...
Още веднъж благодаря на всички, че сте ме прочели!
Поздрави! -
тежък стих...кара те да настръхнеш...
прегръщам те с обич, Елмира. -
Знаеш ли, чета първите ти стихове и откривам, че откакто си тук и ти си прихванала от различните стилове по малко, явно наистина, който чете много, просто му остава нещо подсъзнателно. Виждам разликата от преди и сега. Опитай да намериш твоя си път и стил. Поздрави от мен!
-
"Душата ми е
болна.
До отпадъчност.
Не мога
да запълня
празнините.
Дори сама
мечтите си
погазих,
отровена от
истини прикрити." Ей това ме сръга вляво! Така се чувствам и аз в момента! Но като цяло стихът ми хареса! Знаеш си, че съм ти фен!
-
Родени сме със теб
на кръстопътища.
Пред мелниците
вятърни
не всеки спира.
Но пък... Страхотно е! -
Много ми хареса.Поздрави!
-
!!!
потръпнах!
любимо ми е вече!
браво! -
прекрасно произведение!
-
Прекрасно си изказала болката, разочарованието или най- добре казано празнотата. Няма по- грешно (лично мнение) от това, да убиеш една любов!
Поздравления! -
Останах без думи... И без дъх. Благодаря ти за това!
-
Плени ме този стих!Поздрав!
-
Не исках много.
Само да си
там.
Да ми помогнеш
да се съградя
наново.
Не го дочакахме –
наместо плам,
във мрака
разпиля се само
„сбогом”.
...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и друго ще ти кажа това че ти боли и че си себе си (в произведението ) не е оправдание... всеки го боли всеки а пък ние имаме (повтарям се за 999-ти път ) не дарбата - проклятието да нарисуваме болката си пък дори и усмивка да сътворим от нея ... после се показваме "голи" пък дори ни и критикуват ма ... на който не му изнася да не се захваща ...
а стихът ти ми харесва... знаеш...