остават слънчеви лъчи
в косите на нощта
след залеза на времето
и топлят утринния дъжд
и самотата му
измръзнала от дългата си близост
с ненавременни ръце
и незавършени копнежи
през театралът сюрреалистичен
роден от вечния си страх
времето започва да пищи
понякога дори да плаче ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.