16 may 2010, 23:36

Ще бъде дълго лятото... 

  Poesía » De amor
746 0 12

 

 

 

 

 

остават слънчеви лъчи

в косите на нощта

след залеза на времето

и топлят утринния дъжд

и самотата му

измръзнала от дългата си близост

с ненавременни ръце

и незавършени копнежи

 

 

през театралът сюрреалистичен

роден от вечния си страх

времето започва да пищи

понякога дори да плаче

в безнадеждна безтегловност

понякога забравя да мълчи

и не личи

дали смълчан е вятърът

или тъгата е с изкуствени очи

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??