16 may 2010, 23:36

Ще бъде дълго лятото...

942 0 12

 

 

 

 

 

остават слънчеви лъчи

в косите на нощта

след залеза на времето

и топлят утринния дъжд

и самотата му

измръзнала от дългата си близост

с ненавременни ръце

и незавършени копнежи

 

 

през театралът сюрреалистичен

роден от вечния си страх

времето започва да пищи

понякога дори да плаче

в безнадеждна безтегловност

понякога забравя да мълчи

и не личи

дали смълчан е вятърът

или тъгата е с изкуствени очи

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...