Ще бъде дълго лятото...
остават слънчеви лъчи
в косите на нощта
след залеза на времето
и топлят утринния дъжд
и самотата му
измръзнала от дългата си близост
с ненавременни ръце
и незавършени копнежи
през театралът сюрреалистичен
роден от вечния си страх
времето започва да пищи
понякога дори да плаче
в безнадеждна безтегловност
понякога забравя да мълчи
и не личи
дали смълчан е вятърът
или тъгата е с изкуствени очи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
