16.05.2010 г., 23:36

Ще бъде дълго лятото...

936 0 12

 

 

 

 

 

остават слънчеви лъчи

в косите на нощта

след залеза на времето

и топлят утринния дъжд

и самотата му

измръзнала от дългата си близост

с ненавременни ръце

и незавършени копнежи

 

 

през театралът сюрреалистичен

роден от вечния си страх

времето започва да пищи

понякога дори да плаче

в безнадеждна безтегловност

понякога забравя да мълчи

и не личи

дали смълчан е вятърът

или тъгата е с изкуствени очи

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....