16 мая 2010 г., 23:36

Ще бъде дълго лятото... 

  Поэзия » Любовная
753 0 12

 

 

 

 

 

остават слънчеви лъчи

в косите на нощта

след залеза на времето

и топлят утринния дъжд

и самотата му

измръзнала от дългата си близост

с ненавременни ръце

и незавършени копнежи

 

 

през театралът сюрреалистичен

роден от вечния си страх

времето започва да пищи

понякога дори да плаче

в безнадеждна безтегловност

понякога забравя да мълчи

и не личи

дали смълчан е вятърът

или тъгата е с изкуствени очи

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??