May 16, 2010, 11:36 PM
Ще бъде дълго лятото...
остават слънчеви лъчи
в косите на нощта
след залеза на времето
и топлят утринния дъжд
и самотата му
измръзнала от дългата си близост
с ненавременни ръце
и незавършени копнежи
през театралът сюрреалистичен
роден от вечния си страх
времето започва да пищи
понякога дори да плаче
в безнадеждна безтегловност
понякога забравя да мълчи
и не личи
дали смълчан е вятърът
или тъгата е с изкуствени очи
© Геновева Христова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Какво по-хубаво от дълго лято?Усещам самота,недоизказаност...Дано е за лирическата!Пишеш с усет и го усещам.Ами....здравей!
-
Радвам се, че прочетох, Геви! Хубаво е.
-
дали смълчан е вятърът
или тъгата е с изкуствени очи
!!! -
Много ми хареса
-
да, и аз така обмислях да прекарам вечерта си (дано не изникне нещо по-смислено за правене)
благодаря ви, че отделихте от времето си да прочетете! -
посегнах да коментирам, но се спрях.... - като зная, че ще прекараш вечерта си в редакция на коментара си реплика - сърце не ми даде
-
Ехе, герда, ти ме уби. Прочетох го на глас и е страхотно. Поздрав!
-
"самотата му
измръзнала от дългата си близост
с ненавременни ръце
и незавършени копнежи"
хубаво! -
Много трогателно!
Поздравления! -
Прекрасно, дълбоко!!!
-
Как от пожарен кран става архитектурен елемент! И то какъв!!! Думичките са хубави...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Юл, Петя, Светлана, радвам се, че наминахте!