Красива и бяла под мен се протяга земята.
Под нея набъбват и крехки, и силнички корени.
Към чистото слънце сами ще изпратят листата си.
Ще свирят ли с вятъра някоя чудна симфония?
Животът, дочул, ще напълни с цвърчене гнездата,
а сянка ще милва под припека всеки бездомник.
След брадва и смърт дървото ще стане вратата,
а аз да прекрача оттатък през нея ще мога ли?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
).
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
