6 февр. 2020 г., 18:18
Ще мога ли?
Красива и бяла под мен се протяга земята.
Под нея набъбват и крехки, и силнички корени.
Към чистото слънце сами ще изпратят листата си.
Ще свирят ли с вятъра някоя чудна симфония?
Животът, дочул, ще напълни с цвърчене гнездата,
а сянка ще милва под припека всеки бездомник.
След брадва и смърт дървото ще стане вратата,
а аз да прекрача оттатък през нея ще мога ли?
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ти си прав, последното е текст! Аз наистина не разбирам от поезия и пиша за кеф, всички форми ме кефят... А в тоя напрегнат живот този кеф е спасителен остров. На моя има място за всеки. Лека и приятна вечер да имаш!
-
След като коментирах текста ти под снимката, реших да прочета повече твои поетични неща, за да си съставя мнение. Наистина се убедих, че имаш много добри поетични попадения. Като това тук, което доста ми хареса. Тъй като нито пиша, нито мога да пиша поезия, но пък съм.запален любител да я чета и слушам, надявам се, че мнението ми е.обективно (доколкото може да бъде такова на един субект
). -
Благодаря на спрелите се тук и за добрата дума, приятели! Бъдете!
-
Хареса ми.
-
Интересна символика, Хубаво!
-
Браво. Много е хубаво.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
