Красива и бяла под мен се протяга земята.
Под нея набъбват и крехки, и силнички корени.
Към чистото слънце сами ще изпратят листата си.
Ще свирят ли с вятъра някоя чудна симфония?
Животът, дочул, ще напълни с цвърчене гнездата,
а сянка ще милва под припека всеки бездомник.
След брадва и смърт дървото ще стане вратата,
а аз да прекрача оттатък през нея ще мога ли?
).
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
