26 may 2010, 9:51

Синджирче 

  Poesía
722 0 1

Явяваш се иззад тъмнината
с лунно сияние около лицето.
Ти луна ли си?
Едва ли.
Вярвам,
че луната с теб не се сравнява.
Язовир от светлина си ти,
с която тъмното дори
по-красиво става
и хиляди звезди
от устните ти започват да валят,
щом поласкана от думите ми поетични,
срамежливо се усмихваш.
Ще събирам
красивите слова
и в синджирче
ще ги подредя -
дано на изящния ти глезен
да отива.

© Абдулрахман Акра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??