Синджирче
|
|
|
|
Явяваш се иззад тъмнината с лунно сияние около лицето. Ти луна ли си? Едва ли. Вярвам, че луната с теб не се сравнява. Язовир от светлина си ти, с която тъмното дори по-красиво става и хиляди звезди от устните ти започват да валят, щом поласкана от думите ми поетични, срамежливо се усмихваш. Ще събирам красивите слова и в синджирче ще ги подредя - дано на изящния ти глезен да отива. |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Абдулрахман Акра Todos los derechos reservados
