Синджирче
|
|
|
|
Явяваш се иззад тъмнината с лунно сияние около лицето. Ти луна ли си? Едва ли. Вярвам, че луната с теб не се сравнява. Язовир от светлина си ти, с която тъмното дори по-красиво става и хиляди звезди от устните ти започват да валят, щом поласкана от думите ми поетични, срамежливо се усмихваш. Ще събирам красивите слова и в синджирче ще ги подредя - дано на изящния ти глезен да отива. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Абдулрахман Акра Все права защищены
