26.05.2010 г., 9:51

Синджирче

980 0 1

Явяваш се иззад тъмнината
с лунно сияние около лицето.
Ти луна ли си?
Едва ли.
Вярвам,
че луната с теб не се сравнява.
Язовир от светлина си ти,
с която тъмното дори
по-красиво става
и хиляди звезди
от устните ти започват да валят,
щом поласкана от думите ми поетични,
срамежливо се усмихваш.
Ще събирам
красивите слова
и в синджирче
ще ги подредя -
дано на изящния ти глезен
да отива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Абдулрахман Акра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...