26.05.2010 г., 9:51 ч.

Синджирче 

  Поезия
632 0 1

Явяваш се иззад тъмнината
с лунно сияние около лицето.
Ти луна ли си?
Едва ли.
Вярвам,
че луната с теб не се сравнява.
Язовир от светлина си ти,
с която тъмното дори
по-красиво става
и хиляди звезди
от устните ти започват да валят,
щом поласкана от думите ми поетични,
срамежливо се усмихваш.
Ще събирам
красивите слова
и в синджирче
ще ги подредя -
дано на изящния ти глезен
да отива.

© Абдулрахман Акра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??