|
|
|
|
Явяваш се иззад тъмнината с лунно сияние около лицето. Ти луна ли си? Едва ли. Вярвам, че луната с теб не се сравнява. Язовир от светлина си ти, с която тъмното дори по-красиво става и хиляди звезди от устните ти започват да валят, щом поласкана от думите ми поетични, срамежливо се усмихваш. Ще събирам красивите слова и в синджирче ще ги подредя - дано на изящния ти глезен да отива. |
© Абдулрахман Акра All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
