16 jun 2025, 8:03

След края на сезона

  Poesía
295 3 9

СЛЕД КРАЯ НА СЕЗОНА

 

В подобен огън вече съм горяла.

Наивно мислех, че е потушен.

И усетът за бъдеща раздяла

се врязва като остър клин у мен.

 

Разбирам, че ще бъде много трудно.

Студено, дъжделиво – друг сезон.

Спокойствието – сиво и оскъдно.

Но ти си тръгвай – правя ти поклон.

 

Така е, щом спектакълът приключи.

Овации, букет, възторжен бис.

А после ежедневието скучно –

като парцал на куката виси.

 

И думите, които се повтарят,

а смисълът – до болка е изтрит,

гишето на пустеещата гара

и празната кутийка от кибрит.

 

Животът се завърта в мелодрама –

за тази роля – знам – не си готов.

Но тръгнеш ли си, по-нататък няма

ни взривове, ни капчица любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...