След края на сезона
СЛЕД КРАЯ НА СЕЗОНА
В подобен огън вече съм горяла.
Наивно мислех, че е потушен.
И усетът за бъдеща раздяла
се врязва като остър клин у мен.
Разбирам, че ще бъде много трудно.
Студено, дъжделиво – друг сезон.
Спокойствието – сиво и оскъдно.
Но ти си тръгвай – правя ти поклон.
Така е, щом спектакълът приключи.
Овации, букет, възторжен бис.
А после ежедневието скучно –
като парцал на куката виси.
И думите, които се повтарят,
а смисълът – до болка е изтрит,
гишето на пустеещата гара
и празната кутийка от кибрит.
Животът се завърта в мелодрама –
за тази роля – знам – не си готов.
Но тръгнеш ли си, по-нататък няма
ни взривове, ни капчица любов.
© Валентина Йотова All rights reserved.
