16 dic 2004, 14:11

Слепите

  Poesía
1.1K 0 1

Слепите

Наивникът ослепя.
Градът бе изготвил специални прегради.
Слепият се спъваше на всяка крачка,
а двуногите се смееха от сърце.
Той се добра до сива гора.
Бял дявол му протегна ръка,
дари го със зрение,
направи го силен.
Човекът се върна в града.
Светофарите млъкнаха.
Времето спря.
Наивникът срита няколко просяка,
те мълчаха светофарено свикнали.
Онзи се захили с вековна омраза -
видя, че един просяк още мърда.
С всичка сила му строши черепа,
а двуногите се засмяха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...