16 дек. 2004 г., 14:11

Слепите 

  Поэзия
864 0 1

Слепите

Наивникът ослепя.
Градът бе изготвил специални прегради.
Слепият се спъваше на всяка крачка,
а двуногите се смееха от сърце.
Той се добра до сива гора.
Бял дявол му протегна ръка,
дари го със зрение,
направи го силен.
Човекът се върна в града.
Светофарите млъкнаха.
Времето спря.
Наивникът срита няколко просяка,
те мълчаха светофарено свикнали.
Онзи се захили с вековна омраза -
видя, че един просяк още мърда.
С всичка сила му строши черепа,
а двуногите се засмяха.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??